Иван Вазов: “Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат…”

Ivan Vazov pametnik Varna

На 9 юли България чества 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.

И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат. И много имена и лесна слава годините без жал ще изметат ил ще покрие плесен на забрава, но мойте песни все ще се четат“, пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си „Моите песни”.

Поетът е роден 9 юли 1850 година в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. “Борът” е първото му публикувано стихотворение. То е отпечатано през 1870 година в “Периодическо списание”.

Ivan Vazov Saba Vazova general Boris Vazov

Майката на Ивана Вазов – Събка Вазова, подкрепя творческата кариера на сина си, но баща му е решен да го направи търговец. Поради това и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта “Немили-недраги”.

През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело. Учител е в Свиленград. За кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла” и „Тъгите на България”. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките “Избавление” (1878), “Гусла” (1881), “Италия” (1884), “Поля и гори” (1884), “Сливница” (1885).

За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.

От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия – град Пловдив, където развива широка обществена дейност. Проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука”, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора”.

Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото”. През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани!

Вашият коментар

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme