Преди 30 години арестуваха Тодор Живков

todor-ghivkov

Навършиха се 30 години от ареста на Тодор Живков.

Той управлява страната ни 33 години – от Априлския пленум през 1956 година до 10 ноември 1989-а, когато е разжалван от поста генерален секретар на БКП.

На 18 януари 1990 г. e издадена заповед за арестуването на Живков. Същият ден той е отведен в ареста на улица “Развигор” в София. Там е обвинен в редица престъпления, сред които и “подбудителство към национална вражда”.

Снимките на арестувания Живков дълги години са на първите страните на вестниците. Мегапроцесът срещу бившия държавен глава е шумен и показен.

Още на другия ден Главният прокурор Евтим Стоименов утвърждава т.нар. “План на разследването”. Той е отпечатан в един екземпляр и е съгласуван с началника на Главно следствено управление при МВР – генерал Леонид Кацамунски, както и с началника на Националната служба за защита на Конституцията при МВР – генерал Красимир Саманджиев. Като непосредствени ръководители на разследваното са били определени зам.-главният прокурор Атанас Атанасов и зам.-началникът на Главно следствено управление при МВР – генерал Богдан Калчев. Събирането и обработването на доказателствата е било възложено на 18 следователи.

Изготвянето на обвинителния акт е възложено на петима прокурори: Петьо Платиканов, Георги Георгиев, Христо Христов, Еньо Бакалов и Иван Ралев.

Обвинител по мегадело № 1 срещу Тодор Живков е Красимир Жеков. Много прокурори преди него се отказват да поемат делото.

Адвокати на Живков в дългите процеси са Рени Цанова и Даниела Доковска.

През 1990 година е образувано Дело № 1 за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване – между 1984 -а и 1989 година. В периода до 1998 година Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

През юли 1990 г. мярката за неотклонение на Тодор Живков е заменена с домашен арест.

Той е обвинен и за превишаване на правата си – в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962-а до 1989 година, по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело № 2), за подпомагане на международното комунистическо движение.

Привлечен е като обвиняем и по Дело №3 заедно с още 21 бивши заместник-председатели на Министерския съвет и секретари на ЦК на БКП. Те са обвинени за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което са ощетили държавния бюджет.

На 25 февруари 1991 г. започва процес Дело № 4 срещу Тодор Живков – за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от Управлението за безопасност и охрана (УБО). Същият ден той е въведен в съдебната зала като подсъдим по обвинение, поддържано от прокурора Красимир Жеков.

Обвинителният акт съдържа 74 страници, подредени в 7 раздели. Като „свидетели на обвинението” официално са били вписани и призовани 248 души.

Заедно с Живков на подсъдимата скамейка е изправен и Милко Балев – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП.

Живков е обвинен, че за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г. като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лeва.

Обвинението срещу Милко Балев е, че за периода 1978-1986 г. – чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства, е получил без правно основание 39 392 лв.

Още в самото начало на съдебното разглеждане на делото Тодор Живков заявява, че не е виновен за нищо, че не съществуват никакви доказателства срещу него. Той казва, че обвинението е скалъпено от т. нар. „Комисия по деформациите”, начело на която стои Андрей Луканов – дипломат, министър и високопоставен представител при управлението на Живков, както и два пъти премиер след промените на 10 ноември 1989-а година.

На 4 септември 1992 г. Върховният съд признава Тодор Живков за виновен и го осъжда на 7 година лишаване от свобода, както и да върне на държавата 7 милиона лева.

Живков става първият български държавен глава, осъден за злоупотреби със служебното си положение.

Присъдата от 7 години лишаване от свобода е наложена за ощетяване на държавата с 21 010 380 лева. Те са похарчени за раздаване на жилища на 72 души, за покупката на 67 автомобила за нуждите на Управлението за безопасност и охрана (УБО) при МВР, както и  за представителни нужди на държавния апарат.

Адвокатът на Тодор Живков – Даниела Доковска, обжалва присъдата. Тя изтъква аргумента, че държавният глава може да отговаря само за държавна измяна, но не и за други деяния.

На 28 октомври 1993 г. петчленен състав на Второинстанционния съд потвърждава присъдата на Тодор Живков, но я намалява на 1 година и 6 месеци. Присъдата на Милко Балев е променена в условна.

През януари 1994 година присъдата е потвърдена. Тя влиза в сила, но Тодор Живков не е изпратен в затвора, защото на 2 февруари 1994 г. Главната прокуратура отлага изпълнението й “по здравословни причини на осъдения”.

На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд, председателствувано от генерал Николай Чирипов, оповестява решение, с което признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него. И двамата с Милко Балев са оправдани поради липса на доказателства – невинни по всички обвинения

Три години преди това – на 8 юни 1993 г. е образувано Дело № 5 за т.нар. “лагери на смъртта”, което има същия финал.

След смъртта му – на 5 август 1998 година, всички обвинения срещу Живков отпадат.

В книгата си „Мемоари” бившият Първи дава подробни обяснения около осъдителната си присъда и около петте дела срещу себе си. Той многократно повтаря, че процесът срещу него е политическа поръчка, от която полза имат всички партии.

Живков намеква, че тази политическа поръчка е направена от последния съветски лидер Михаил Горбачов, както и от Андрей Луканов.

Източник: epicenter.bg

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани!

loading...

Вашият коментар

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme