Един българин: Селата се обезлюдиха, в миналото в тях кипеше живот

traktori socializam selo

В годините на социализма в България, които сега някои “анализатори” определят като “мрачни и страшни”, много от селата в нашата страна се развиваха и дори процъфтяваха. А какво е положението днес?

Селата се обезлюдиха. Днес една разходка до моето село би ни натъжила. Обезлюдени улици, празни къщи, някои полусъборени, изгубили първоначалната си хубост и топлина“.

Това споделя с тъга Пенчо Пенчев, който е от поколението, чиято младост е преминала в годините на социализма у нас. Той е убеден, че тогава животът в българските села е бил по-добър. Ето какво разказва Пенчо Пенчев, цитиран от изданието retro.bg (публикуваме без редакторска намеса):

В миналото в селата край Трявна живееха много хора. Празни къщи нямаше. Кипеше усилен селскостопански труд. Всеки стопанин засяваше нивите си предимно с житни растения. 

Забележителен момент в живота на хората бяха жътвата и вършитбата. През юли-август житата узряваха. Дюлгерите се завръщаха, за да приберат богатата реколта и осигурят хляба на народа, както се изразяваха. Жителите от деветте села в кметство Скорци, към което спадаше и моето родно село Рачовци, изпълваха целия район, където нивите бяха смесени (една до друга) и започваха жътвата. Песни и викове ечаха навсякъде. Жънеше се със сърп и паламарка. На обяд, след като се изморяха, всички от семейството сядаха на сенчесто място да се нахранят с това, което е приготвила домакинята. След малка почивка отново започваха работа. Задачата на мъжа от семейството беше да събере ръкойките след жътварите и да ги навържи на снопи. Вечерта събираха снопите на едно място и ги струпваха на кръстци, по 13 снопа на всеки кръстец. След като ожънеха и последната нива, домакинята изплиташе брада (коса) в края на нивата с неотрязани житни стъбла и цветя. Тази коса показваше, че жътвата е приключила.

Предстоеше вършитбата. Трябваше да се подготви харманът. Почистваха го. След това докарваха 2-3 каруци снопи, развързваха ги и застилаха с тях целия харман.

Започваше вършитбата с диканята. Тя се теглеше от животни – коне, волове, крави, кой каквито имаше. До обяд застланият материал се овършаваше. Сламата се прибираше в плевнята, а зърното, смесено с дребна слама, се събираше на куп. Следобед започваше работа с веялката. Дребната слама излизаше от задната част на веялката, а чистото зърно – от предната. Събираха го и го насипваха в големи хамбари, каквито притежаваше всяко семейство. За този ден работата привършваше. Следваше подготовка за другия ден, докато свършат всички снопи. Така се правеха жътвата и вършитбата във всички села в Тревненския Балкан.

През 1958 г. в Тревненския район бе образувано ТКЗС. Всички влязоха в него, като внесоха наличния си инвентар и животни. Вършитбата вече не се извършваше в харманите. Обработката на земята, жътвата и вършитбата започнаха да се извършват с машини. Сега земята в района почти не се обработва. Младите започнаха работа в заводите. Старците си отидоха от този свят. Селата се обезлюдиха. Днес една разходка до моето село би ни натъжила. Обезлюдени улици, празни къщи, някои полусъборени, изгубили първоначалната си хубост и топлина. Трудно е да повярваш, че във всяка от тях е имало хора, които от ранна пролет до късна есен са се трудили, за да осигурят прехраната на семейството си. А вечер сядали кротко около огнището с удоволствие от ненапразно изминалия ден. Жените шетали чевръсто, а покрай тях вдигала глъчка многобройната им челяд. Всичко това остава в миналото, като изповед и памет за бъдещето“.

Пенчо Пенчев, Трявна

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани!

loading...

Вашият коментар

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme