Наистина ли е успешна икономическата политика на правителството на Бойко Борисов?!

Boiko Borisov Domuschiev KRIB

На фона на поредните твърдения на премиера Бойко Борисов за икономическите успехи на неговото правителство, предстваяме коментар по темата на политолога Боян Балев, публикуван от вестник “Дума” (без редакторска намеса):

В последните дни в усилията си да избяга от чумата, от пробива в данните на НАП, от избора на главен прокурор и куп други неприятни за управлението му теми, премиерът Борисов заговори за икономиката. Като огромен успех за българската икономика той представи растежа от 3,3%, ниската безработица от 4,2%, както и още няколко показатели, които вече са съвсем извадени от контекста и казани на принципа “едно към гьотере”.

Разбира се, може да има всякакви гледни точки. Оптимистът вижда чашата наполовина пълна, а песимистът – наполовина празна. Но има няколко гледни точки към “оптимистичните” премиерски данни, които будят по-особена тревога. Няма да сравняваме Борисовите икономически резултати с тези на Китай или примерно на съседна Турция. Особено за Китай е напълно нормално икономиката да расте между 3 и 4 пъти по-бързо от нашата – все пак там управляват комунисти.

За Борисов и правителството на ГЕРБ обаче е достатъчно неприятно сравнението с неговите предшественици, от които той толкова много се оплаква. 

Нека започнем с многократно повтаряния от него икономически ръст от 3,3% процента между 2009 и 2019 г. По данни на същата статистика Борисов в нито една от годините на своето управление не е постигнал по-висок икономически растеж. Никога не е стигал до 4%. И тримата му предшественици за десетилетието преди герберския застой – между 2001 и 2009 г., никога не са сваляли икономическия ръст на България под 4%. Костов, Сакскобургготски и Станишев не просто са управлявали икономиката по-добре от Борисов, но нещо повече – тяхното най-ниско дъно е по-високо от неговия най-висок таван. Вероятно има резон оправданието с кризата през 2009 г., но оттогава мина десетилетие, а Борисов се оказа неспособен да възстанови предишните темпове на растеж. Той не може и да мечтае за 6% ръст, постигани при Станишев, но не може да стигне дори 4-те процента от последната година на Иван Костов. Би следвало да се срамува от данните, с които се гордее, но в България при неговото управление всяка наглост е възможна.

Още по-манипулативна е тезата му за ниската безработица на България и за високия коефициент на заетост, по тези показатели истината се открива с доста по-внимателно четене на данните. Да, безработицата е много ниска и коефициентът на заетост е висок. Когато обаче се видят цифрите и конкретният брой на заетите, се оказва, че в България и в момента работят по-малко хора в сравнение с най-силните години 2007 и 2008, и дори с първите тримесечия на 2009 г. преди идването на Борисов на власт. Казано по друг начин – намаляването на безработицата при десетилетното герберско управление не се дължи на нищо друго, освен на намаляването на хората, които живеят в България. Едни хора не са си намерили работа при управлението на Борисов – те просто са се изнесли от страната.

Тук по естествен начин стигаме до най-драматичната част от статистиката, която медиите по-рядко цитират, а Борисов се прави, че тя не съществува – статистиката за демографските процеси в страната. Отново сравнението с тримата бивши управници – Костов, Сакскобургготски и Станишев, е убийствена за Борисов. За десетилетието между 2001 и 2009 г. раждаемостта в България постоянно се увеличава. За следващите 10 години – при Борисов, същата раждаемост неизменно намалява, като единствено изключение е годината 2014-а, когато управлява Орешарски и случайно или не, в България се раждат 2 хиляди деца повече. При кабинета “Борисов 2” цифрите отново тръгват рязко надолу и за 2018 г. имаме раждаемост, сравнима с тази от времето след Втората световна война

Няма смисъл да добавяме данните за това колко сме застаряващи, как сме най-бързо изчезващата нация в света и други подобни класации, в които изпреварваме всички други държави.

Но в светлината на новия държавен заем за 8 изтребителя, които платихме сега, но не се знае кога ще получим, може би няма да е зле да кажем нещо и за държавния дълг. Отново тримата предишни злополучни и неуспешни премиери – Костов, Сакскобургготски и Станишев, неизменно намаляваха държавния дълг. Всъщност това намаляване започва още от Виденов. През 2009 г. държавният дълг на България е едва 9 милиарда лева. Едно десетилетие по-късно след мъдрото управление на държавника от Банкя цифрите вече варират между 24 и 26 милиарда лева дълг.

Борисов “успя” за десетилетие да увеличи държавния дълг почти тройно

 За парите, с които сме задлъжнели – някъде около 15 милиарда лева, България можеше да построи АЕЦ “Белене”, магистралите “Хемус”, “Черно море” и “Струма”, тунелите под Шипка и Петрохан едновременно. Вместо това ние наблюдаваме постоянни ремонти на ремонтирани съвсем наскоро пътища и още по-тежки проблеми с трафика в сравнение с преди 10 години. И нито един реализиран енергиен проект.

Вероятно могат да се напишат много дебели книги за последните 10 загубени години, за пропуснатите възможности, за допуснатата корупция, за ограбването на хората и държавата. Но времето не може да се върне назад. Струва си да се направи и задълбочен анализ за това как точно най-некадърният министър-председател на държавата ни се оказва най-високо оценен от избирателите. Време за това ще има. Все по-дефицитно става обаче времето за другото – за промяната, която е критично важно да се случи на местно и национално ниво.

България няма човешките, социалните и икономическите ресурси да продължи още дълго това десетилетно свободно падане. От всеки от нас зависи да го спрем. И нека другия път, когато някой тръгне да обяснява, че няма алтернатива, да се вгледа в същите тези цифри от статистиката. Те не просто казват, а направо крещят, че всяка алтернатива е по-добра от управлението на Борисов и ГЕРБ“.

Боян Балев

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани!

loading...

Вашият коментар

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme