Едно българско село при социализма и сега: На всяка къща пишеше “Образцов дом”, а сега цари разруха

selo Barkach Plevensko

В годините на социализма в България, които сега някои “експерти” определят като “мрачни и страшни, много от селата в нашата страна се развиваха и дори процъфтяваха. А какво е положението днес? Младите хора напускат повечето от българсите села поради липса на житейска перспектива. В тях остават предимно възрастни хора, които треперят от страх пред своите по-млади “съселяни” от ромски произход. В българското село днес цари разруха и безнадежност.

romi selo Barkach Plevensko

Представяме ви спомените на Илия Андреев за неговото родно село в годините на социализма и тъжните му размисли за ситуацията в днешни дни. Ето какво споделя господин Андреев, цитиран от изданието retro.bg (публикуваме без редакторска намеса):

Имам много поводи за гордост от родното ми село Бъркач. По времето на социалистическа България то претърпя огромно развитие. Изграждат се ТКЗС, 7 полеви бригади, започва колективното обработване на земята и механизацията. Повишават се добивите и жизненото равнище на населението. Развива се зърнопроизводството, животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството. И особено лозарството – огромни масиви са засадени с лозя. Това беше нашата гордост. За пръв път бе установена автобусна връзка с областния град, както и до София.

През тези години образованието беше на високо ниво и ползотворно. В двуетажната училищна сграда имаше 7 учебни стаи – във всяка по 30-35 ученици. Децата бяха дисциплинирани, любознателни и амбициозни. Учителският колектив – високо подготвен професионално. През тези години малък процент не завършваха средно и висше образование.

Строяха се обществени сгради, нови къщи с красиви стобори и железни порти, зеленчукови и цветни градини в дворовете. Бъркач бе първото асфалтирано село в областта. Беше на първо място в проведения Национален преглед по благоустройство и хигиенизация на селата. На всяка порта в селото имаше табела „Образцов дом”.
След този възход, сега при „демокрацията”, положението е печално. Обезлюдяване, унищожено животновъдство. В лозовите масиви – бурени и тръни. Много красиви къщи – разбити, ограбени и закупени на безценица от братята роми. Някои поддържат недвижимите имоти, но в по-голямата част само след месеци настава пълна разруха. Училището, отдавна закрито, изглежда като след военни действия. Банята – също. Ветеринарната лечебница – тръни и бодили.

Циганският етнос ежедневно се увеличава. Неграмотни, безработни, а във всеки дом – кон с каруца и леки коли. Малка част са с книжки за управление на МПС, останалите „шофьори” – без свидетелства. Битовата престъпност е тяхно ежедневие. Не посещават училище, не работят. Куриозът е, че някои деца, вече в трети, четвърти, пети клас, не знаят да четат и смятат. Но преминават в следващ клас.

Разрушени улици, домове, обществени сгради… Бъркач, моята гордост, сега е моята мъка и горест.

Илия Андреев, с. Бъркач, Плевенско

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани!

Подобни публикации


loading...
  1. А помните ли , че нямахме право да напускаме образцовите си домове и да се местим в града без разрешение на нашите партийни управници !

  2. Броят на училищата по селата намалява драстично още по времето на социализма/комунизма у нас. Повече може да прочетете тук: https://kiselec1.blogspot.com/2018/04/blog-post_20.html
    Обезлюдяването на селата започва още тогава – много от родителите ни са се изселили още през 60-те и 70-те по градовете да търсят работа, защото по селата или няма или пък работата в ТКЗС е тежка и отгоре на всичкото мизерно платена.

  3. Демографските проблеми и бягството от селата са били обсъждани даже в парламента през 80-те, толкова напечено е било положението: https://kiselec1.blogspot.com/2018/11/2.html
    (Тук има цитати от стенограми на народното събрание)

Вашият коментар

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme