Да си спомним за човека и поета, който написа: “За него – Живота – направил бих всичко…”

pametnik na Vapcarov

На днешния ден – 7 декември (24 ноември стар стил), преди 109 години е роден един от най-великите българи – поетът и антифашист Никола Йонков Вапцаров.

Творчеството на Никола Вапцаров е определяно като социално и хуманно. Приживе е издадена само една негова стихосбирка – “Моторни песни”. Тя излиза през 1940 година. Поезията на Вапцаров оставя ярък отпечатък в българската и световната литература. Преведена е на 90 езика. Получава посмъртно почетна Международна награда за мир през 1952 година.

nikola-vapcarov

Да си спомним за човека и поета Вапцаров чрез три негови творби:

ВЯРА

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
“Как, искаш ли час да живееш?”
Веднага ще кресна:
“Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!”

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

*********

ПРОЛЕТ

Пролет моя, моя бяла пролет, 
още неживяна, непразнувана, 
само в зрачни сънища сънувана, 
как минуваш ниско над тополите, 
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет – 
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, 
бурна страшно, огненометежна 
да възвърнеш хиляди надежди 
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата! 
Весели ще плуват във простора… 
Ще се радват на труда си хората 
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет… 
Нека видя първия ти полет, 
дал живот на мъртвите площади, 
нека видя само твойто слънце 
и – умра на твойте барикади!

*********

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани! Харесайте страницата ни във Фейсбук!

Подобни публикации


loading...

Вашият коментар

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme