Те положиха основите на инфраструктурата и индустрията на социалистическа България, разказва един от участниците

rsz_brigadiri_dimitrovgrad

Бригадирското движение в Народна Република България е организирано изпращане на отряди от младежи (ученици, студенти, войници) или работници и служители за извършване на определена работа на обекти от селското стопанство или промишлеността. Участниците в бригадите са полагали труд без заплащане или срещу минимално възнаграждение, за по няколко седмици.

rsz_dimitrovgrad_istoriia

През първия етап от бригадирското движение – през втората половина от 40-те години на миналия век, е построен град Димитровград. Изградени са десетки жилищни сгради, химически заводи, фабриката “Вулкан”, Азотно-торвия завод в Димитровград, както и основните пътища в региона.

Представяме ви разказа за тези събития на един от бригадирите, изградили Димитровград. Публикуваме го без редакторска намеса:

През далечната 1949 година бях бригадир в националната студентска бригада „Млада гвардия“ в Димитровград. Бяхме около 5000 бригадири – студенти от цялата страна, разположени в около 20 лагера сред трите села Раковски, Марийно и Черноконево. Тия три села трябваше да се съединят в едно и да образуват новия град.

Смяната започваше на 2 юли – непосредствено след смъртта на Георги Димитров, чието име щеше да носи новият град. Командир на бригадата беше Пенчо Кубадински. Нашият отряд се намираше в централното селище Раковски. Там щеше да бъде центърът на новия град. Когато пристигнахме, на входа висеше плакат „Лагер Васил Левски“. Отрядът ни се състоеше от 240 студенти от Великотърновския учителски институт.

Разпределени бяхме в 6 чети – четири с младежи и две с девойки. В двора на лагера бяха построени дълги едноетажни къщички с двойни нарове, покрити със сламеници. Всеки отряд бе настанен в отделна къщичка. Всяка сутрин ни будеше тръба. След закуска и проверка, със стройни стъпки, развято знаме с надпис „Чета първенец“ и песен, се отправяхме към обектите. Пеехме песните: „Елате хиляди младежи“, „Ний сме славни бригадири“, „Маршът на Димитровград“, „Катюша“ и др.

Работата, която извършвахме, беше разнообразна. Участвахме в строежа на нови жилища, правехме изкопи за канализация, наливахме основите на новия „Химкомбинат“. Норми не са ни поставяли. Разчитаха на нашето съзнание. Техническият ръководител често ни посещаваше. Беше доволен от работата и не пестеше похвали за нас. Хранехме се на обекта. Носеха храната в баки и я разсипваха в личните ни канчета. Сутрин и вечер се хранехме в лагера. Четите бяха в благородно съревнование. На вечерната проверка четата първенец снемаше и вдигаше лагерното знаме.

Незабравими ще останат вечерите край лагерния огън. Четите се редуваха при изнасяне на литературно-музикални програми. Декламирахме стихове на Вазов, Ботев, Вапцаров, Смирненски… Един колега бе написал песен. Запомнил съм само първия куплет, а именно:

Който работа не ще,
да върви където ще.
А пък ние до един
Димитровград ще построим.

Наред с трудовата дейност два пъти през смяната провеждахме стрелби. Неописуема беше радостта ни, като вземехме пушката и стреляхме. Това са незабравими моменти в живота на бригадирите. Неделният ден беше за почивка и хигиена. След като се наобядвахме, целият отряд се отправяше към река Марица. Изпирахме дрехите си, простирахме ги на нагорещените камъни, където бързо изсъхваха. Изкъпвахме се и доволни се завръщахме в лагера.

Най-забележителен и незабравим момент от живота на отряда беше срещата събор на цялата бригада. В ранната неделна сутрин 5000 бригадири изпълниха обширната поляна до нашия лагер. Гости на срещата бяха партийни и държавни ръководители. Командирът на бригадата Пенчо Кубадински с кратко слово откри срещата и даде думата на министър-председателя Вълко Червенков, който произнесе дълга реч, често прекъсвана с ръкопляскания. Накрая той призова бригадирите на упорита работа за бързото изграждане на Димитровград, който ще бъде най-красивият град в България, построен от младежите бригадири от цялата страна.

Неусетно изминаха 35 дни (толкова беше смяната). Бяхме снабдени с документи и значки за доброволното ни участие в бригадирското движение и се отправихме към родните си места. Доволен съм, че съм изпълнил младежкия си дълг.

Славно време! Нашето поколение построи България: фабрики, заводи, градове, проходи, шосета, железопътни линии, залесяване на гори, АПК, МТС и др. Днес повечето  е унищожено. Само Димитровград, още запазил името си, гордо извисява снага и напомня за хилядите бригадири, строили както него, така и България.

Пенчо Георгиев Пенчев, учител в пенсия, Трявна

socbg.com

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани!

Подобни публикации


loading...

Вашият коментар

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme