Под ръководство на премиера Борисов прахосаха милиони за стадиони и СПА по селата (примери – снимки)

stroiat selski stadion Programa selskite raioni

“Черна книга на правителственото разхищение в България”. Така екип от Института за пазарна икономика е озаглавил свой анализ на “усвояването” на стотици милиони – може би милиарди, от правителствата на Бойко Борисов.

През миналата седмица ви представихме описание на разследване за реализация на “проекти” в български села със средства от европейската Програма за развитие на селските райони:  Как кметове на села прахосаха милиони за стадиони и СПА под ръководство на премиера Борисов

В това няма нищо лошо, ако тези пари бяха дадени за изграждането на канализация и пътища, а не за… стадиони и СПА-центрове в почти обезлюдени села. Под заглавие “Във всяко село – стадион” от Института за пазарна икономика са описали резултатите от разследване по темата. Днес ви представяме тази част от него, в която са посочени конкретни случай за „усвояване” на милиони за подобни „проекти”:

“За да могат селата да се превърнат в „привлекателни за бизнеса и за живеене“, в Програмата е заложена клауза, според която спортните съоръжения получават 100% финансиране от ПРСР. Нещо повече – ако проектът е спортно съоръжение, то получава допълнителни точки за финансиране.

Журналистите от вестник “Капитал” Огнян Георгиев, Спас Спасов и Георги Филипов коментират: “През 2011 г. в оценката по мярка 321 в Програмата за развитие на селските райони е включен нов критерий – „за създаване/реконструкция/модернизация на спортни центрове“. Мярката финансира и други проекти, но ако е спортен обект, той носи на кандидатите допълнително 20 точки при оценката. Тъй като по тази програма се подават много проекти, всеки такъв бонус е важен и общините – естествено, „се хвърлиха” да създават грандиозни планове.

Друга клауза, присъстваща в Програмата, е задължението от страна на селата да предоставят съоръженията за безплатно ползване на жителите си, за период от 5 години след построяването им“.

През 2015 година в община Лесичово, която е с население от около 5000 души, се сдоби с нов стадион. Той се намира в село Калугерово и носи гръмкото име: „Спартак Арена”

Зам.-кметът на общината Кирил Гелеменов споделя пред журналисти: “Ромите в Динката са много активни на футбол и им се играе. Може да им направим и на тях стадион”.

stadion Lesichevo otkrivane

В навечерието на местните избори през октомври 2015 година беше „открит” и новият стадион в село Лесичово. Той е с капацитет от 700 седящи места, а населението на селото е 982 души (по данни от 2008 година). Стадионът беше открит от кмета на Лесичево Серьожа Лазаров от ГЕРБ, който успешно беше преизбран малко по-късно. Това е пореден пример – как управляващата партия ГЕРБ „налива” европейски пари в спорни проекти и така „привлича” избирателите.

Би било невъзможно да се разгледа всеки един проект поотделно, а и не е необходимо, защото могат да се очертаят относително ясни тенденции за начина, по който се харчат средствата от ПРСР.

Община Ружинци, намираща се южно от град Видин (т.е. в най-слабо развития икономически район в целия Европейски съюз), се сдоби с два стадиона, намиращи се на разстояние едва 15 километра един от друг. Проверката показва, че общата цена на двете спортни съоръжения възлиза на 7 милиона лева. По думите на представители на общината там играят няколко отбора.

stadion selo Ruzinci

Кметът на село Ружинци твърди, че: “Ние имаме едно основно училище в Бело поле, две гимназии до 12-и клас в Ружинци и Дреновец. Така че имаме доста деца. Имали сме и големи отбори, но те се отказват хората. Идваха тука да играят, но няма къде да се преоблекат, няма къде да се изкъпят след мача. Така че това е крайно необходимо и именно това ме е подтикнало да кандидатствам [за финансиране по ПРСР – бел. авт.]”.

Местните хора обаче разказват коренно различна история: “Само го правят това, като да… Няма хора, няма младежи, нямаме футболен отбор“.

Не е учудващо, че в това село край Видин и в околните населени места няма футболен отбор – най-голямото село в общината е Ружинци. То наброява малко над 700 души.

Подобна е картината в много други села, в които няма нито много млади хора, нито футболни отбори. Там се изграждат спортни съоръжения за – между 3 и 8 милиона лева (за стадион), а на места съоръженията са на по-малко от 20 километра едно от друго, при все че цялото население на съответната община е с население от под 1500 души.

На места се строят цели комплекси. Журналисти от изданието “Капитал” разказват : “В Аспарухово, община Дългопол – близо до Варна, ситуацията е същата. Тук има не само стадион, а цял комплекс. Местните му викат „националната база“, защото – разбира се, няма как нещо толкова голямо да не е от национално значение. „Тръгваш направо, после първата вдясно и караш… Ще я видиш. Голямо нещо, няма друго такова наоколо. Само карай внимателно!“, обясняват жители на село Аспарухово. Придвижването по улиците действително се оказва проблем. В селото не си спомнят кога е правен последният им ремонт. Новият спортен комплекс в Аспарухово обаче струва 5.78 милиона лева“.

Aldomirovci veloaleia

“Частен случай е село Алдомировци, намиращо се в община Сливница, Софийска област. Там вече имат модерна велоалея, но не и ремонтиран водопровод. Той не е рехабилитиран, откакто е построен преди 70 години. Водопроводът редовно наводнява къщите, намиращи се в съседство, твърдят местните хора. Въпреки това кметът на селото се хвали пред национална телевизия, че: “Сега ако има десет човека, ще дойдете догодина. Ще видите колко човека ще движат – деца, възрастни“. Местен жител обаче, цитиран от bTV, пише: “На това място минава велосипед веднъж годишно“.

На места се забелязват и очевидно нефункционални проекти. Трибуните на някои стадиони са изградени така, че във ВИП-ложата трудно би могъл да седне по-висок човек. На други места стадионите са построени на места, които не са подходящи за подобни съоръжения. Някои са изградени край реки и сред тях вече има наводнени.

Така недвусмисленият резултат от това перо на Програмата за развитие на селските райони е: отчитане на работа от страна на кметовете, мним интерес към живота на жителите на селата от страна на администрацията на европейско и национално ниво и никакво задоволяване на действителните потребности на местното население. На практика се наблюдава все по-силна зависимост на общините от европейските средства, а привличането на реални инвестиции се превръща в административен процес, защото местните власти губят всякакъв стимул (поне от финансова гледна точка) да стимулират предприемачеството с наличния си административен капацитет.

Описаните примери са още едно доказателство, че фокусът на общините е “усвояването” на европейски средства, което невинаги означава постигане на реални резултати и подобряване на живота на гражданите. В крайна сметка най-големите губещи са данъкоплатците.

Трудно бихме могли да опишем по-цветущо тенденцията да се строят стадиони в селата от треньора на българския национален отбор по волейбол Пламен Константинов, който в интервю в националния ефир заяви: “Последните години се използват европейски пари по Програмата за развитие на селските райони. Всеки селски кмет строи зала или стадион. Те нямат канализация, но се строи зала или стадион, който до една година ще бъде склад за ябълки най-вероятно“.

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани! Харесайте страницата ни във Фейсбук!

Подобни публикации


loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme