Да си спомним за един от най-великите ни революционери и поети

Hristo Botev pametnik

Навършват се 170 години от рождението на Христо Ботев, един от най-великите български поети и революционери.

Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер. Той живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер. Продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 година завършва училището в Калофер. През октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, която напуска през 1865 година. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 година се завръща в Калофер и започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци. След това напуска родния си град. По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – “Майце си”.

Hristo Botev

От октомври 1867 година живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник “Дунавска зора”. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 година е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор. Освободен е благодарение на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния печатен орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – вестник “Знаме”.

През 1875 година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”. Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От румънското пристанище Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година е последният тежък бой на четниците с многократно превъзхождащи ги турски части – привечер след сражението Ботев е пронизан смъртоносно от куршум.

Да си спомним за човека и поета Ботев чрез неговата творба:

НА ПРОЩАВАНЕ В 1868 г.

“Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина –

да ходим да се скитаме

немили, клети, недраги!

Аз зная, майко, мил съм ти,

че може млад да загина,

ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!

Но кажи какво да правя,

кат си ме, майко, родила

със сърце мъжко, юнашко,

та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище:

там, дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал,

там, дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с онази тиха усмивка

в скръбно ги сърце впиеше,

там дето баща и братя

черни чернеят за мене!…

Ах, мале – майко юнашка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя,

пък… каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка!

А ти, ‘га чуеш, майнольо,

че куршум пропей над село

и момци вече наскачат,

ти излез, майко – питай ги,

де ти е чедо остало?

Ако ти кажат, че азе

паднал съм с куршум пронизан,

и тогаз, майко, не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

“Нехранимайка излезе”, –

но иди, майко, у дома

и с сърце сичко разкажи

на мойте братя невръстни,

да помнят и те да знаят,

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина,

затуй, че клетник не трая

пред турци глава да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

земята, майко, черната!

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват…

Ако ли, майко, не можеш

от милост и туй да сториш,

то ‘га се сберат момите

пред нази, майко, на хоро

и дойдат мойте връстници

и скръбно либе с другарки,

ти излез, майко, послушай

със мойте братя невръстни

моята песен юнашка –

защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта си и пред дружина…

Тъжно щеш, майко, да гледаш

и на туй хоро весело,

и като срещнеш погледът

на мойто либе хубаво,

дълбоко ще ми въздъхнат

две сърца мили за мене –

нейното, майко, и твойто!

И две щат сълзи да капнат

на стари гърди и млади…

Но туй щат братя да видят

и кога, майко, пораснат,

като брата си ще станат –

силно да любят и мразят…

Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк във ръка,

под байряк лични юнаци,

напети в дрехи войнишки,

с левове златни на чело,

с иглянки пушки на рамо

и с саби-змии на кръстът,

о, тогаз, майко юнашка!

О, либе мило, хубаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки!

И тогаз с венец и китка

ти, майко, ела при мене,

ела ме, майко прегърни

и в красно чело целуни –

красно, с две думи заветни:

свобода и смърт юнашка!

А аз ще либе прегърна

с кървава ръка през рамо,

да чуй то сърце юнашко,

как тупа сърце, играе;

плачът му да спра с целувка,

сълзи му с уста да глътна…

Пък тогаз… майко, прощавай!

Ти, либе, не ме забравяй!

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен:

аз може млад да загина…

Но… стига ми тая награда –

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода…”

Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да премине от Румъния в поробена България с четата на дядо Жельо войвода през 1868 година. Публикувано е във в. “Дума” (1871 г.). Още преди Освобождението било разпространено като песен сред революционната младеж.

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани! Харесайте страницата ни във Фейсбук!

 

Подобни публикации


loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme