Знаете ли кои са шестте ястребинчета и каква е трагичната им история?

6-te iastrebincheta

Днес се навършват 74 години от едно от бруталните престъпления на монархофашистката диктатура в България. На 20 декември 1943 година в село Ястребино (област Търговище) са разстреляни 18 души, сред които 6 деца. Те са на възраст между 7 и 12 години. Трагичната им смърт ще остане в историята като “убийствата на шестте ястребинчета”.

iastrebincheta

За началото на тази мрачна история ви разказахме в публикацията: В навечерието на годишнината от масовото убийство на деца от монархофашистката диктатура в България

Масовият разстрел е отмъщение на монархофашистката власт за партизанските действия в района. На 20 декември 1943 г. по заповед на подпоручик Константин Йорданов войници разстрелват на шосето край село Ястребино (западно от Омуртаг) 18 души, след които и шестте ястребинчета.

Убийствата

По предварително подготвен списък са арестувани семействата на 6 партизани. По случайност тогава няколко деца не са у дома си и се спасяват.

Задържани са 18 души, сред които шест деца: Надежда – на 12 години, Иван – на 9, Стойне – на 7, близначките Ценка и Цветанка – по на 13 години и 11-годишната Димитринка. Арестувани са и родителите на децата, както и дядо Стойне на 75 години, и 70-годишната баба Наста.

Задържаните са отведени в общината на селото и формално са разпитани от подпоручик Йорданов. До последно те смятат, че ще ги изселят. Никой не предполага, че ще бъде убит, без да е бил изправен пред съд.

След разпита ги повеждат към общинския център Поляне (днес Антоново). Изведнъж им заповядат да свърнат към поляна в гората. Подпоручикът получава заповед от командира на полка полк. Атанасов “да ликвидира” ятаците на нелегалните. Йорданов обаче заповядва да бъдат разстреляни и жените, и децата.

Още по пътя е убит дядо Стойне, защото не може повече да върви. После в гората идва ред и на останалите – за да не бягат, първо прострелват краката на арестуваните. Въпреки това някои от дечицата побягват, но застигнати от изстрелите, падат завинаги на замръзналата земя.

Като по чудо куршумите не засягат 7-годишния Стойне. Зашеметен и уплашен, той моли да не го убиват. Жесток изверг стреля и детето пада мъртво. Момченцето е толкова малко, че все още няма снимка. В бедните селски семейства по това време първите снимки на децата често са били правени, когато са тръгвали на училище.

Подпоручик Йорданов не присъства на самата екзекуция. По негова заповед я командва фелдфебел-школник Никола Маринов. По ирония на съдбата той е член на РМС, който е мобилизиран в армията. (След 9 септември 1944 година Йорданов е осъден на смърт от Народния съд, но Маринов “лежи” за сравнително кратък срок в затвора и е освободен. По-късно е инженер в Плевен.)

pametnik v pamet na Iastrebinchetata

Подпоручик Йорданов и полицейският агент Узунов пристигат на място и доубиват няколко души, които са тежко ранени, но са все още живи.  След това събират жителите на Ястребино и им казват, че арестуваните се опитали да избягат и поради това войниците са ги застреляли. Принуждават съселяните им да ги погребат в общ гроб.

Военните завършват “акцията”, като разграбват и опожаряват къщите на жертвите. Говори се, че малко след разстрела – в Ястребино пристига офицер. Той носи заповед за отмяна на екзекуцията. Командирът на полка не очаква подобно зверство и е притеснен, когато чува за извършеното. Последвалата безсънна и страшна нощ е нарушена от шума на камиони с войници. Те са изпратени по заповед на подпоручик Йорданов, за да изровят труповете. Целта е да не останат никакви следи от кървавото престъпление. Закарват вкочанените тела в гората край село Долна Златица, натрупват ги на клада и ги изгарят.

Сред убитите има хора с различни убеждения – от фанатичния комунист Рангел Дончев, до кроткия Димитър Богословов, който е далеч от нелегалните работи и предупреждава дъщерите си Катя и Марийка, че се набъркват в опасно дело и се чуди какво ще стане с тях. Той и съпругата му Станка са разстреляни, Катя загива в партизански отряд, а Марийка е хвърлена в затвора.

След 9 септември 1944 година палачите са настигнати от възмездието. В интерес на истината трябва да се каже, че в годините след 10 ноември 1989-а никой не надигна глас те да бъдат оневинени и реабилитирани.

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани! Харесайте страницата ни във Фейсбук!

Подобни публикации


loading...
  1. Лора Панайотова

    Мислите ли, че подобни изверги като подпоручик Йорданов няма и в наше време? Просто времената са други и други са методите.

  2. Всяко време “ражда” своите ИЗРОДИ! 🙁 Не партиите, ХОРАТА със своята ОМРАЗА, АЛЧНОСТ и ЖЕСТОКОСТ създават ЗЛОТО!

  3. И АлЙо има смелост да говори….а той е от рода на тия дето са ги избили

  4. Нищо и никой не са забравени…

  5. Ако не знаеш историята на своята Родина и я забравиш .Трябва да се срамуваш че си българин.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme