Ботев и Левски не са се борили за щастливи кокошки и прави краставици

347057_1

Един анализ на АНКО ИВАНОВ за Ботев, европейските и евроатлантическите ценности, публикуван в Политкомент

Седя, гледам и слушам един отдавна чакан и широко прокламиран предизборен диспут. И изведнъж чувам една фраза, която е много модна в България. Произнася я с особена гордост и личностно самоизтъкване Ц. Цачева: „носител съм на европейските ценности“. У нас, в България, това е често използвана фраза, особено от десните политици, фраза в двете и различни разновидности: „европейски ценности“ и „евроатлантически ценности“. Това са понятия, които нямат реално определено съдържание. Но и нещо повече, това са понятия, използвани в два твърде различни прочита и разбирания. И би ми било много интересно, ако водещият бе задал уточняващият въпрос към Цачева: „По точно, на кои европейски ценности сте носител?“  Едва ли Цачева би могла да отговори. Защото по общо признание на повечето политолози, философи, социолози и други няма общоприета трактовка на понятията.
Какво са европейските и евроатлантическите ценности?
Самата дума ценност се използва в два прочита – материален, т.е. стойност, цена на определени вещи и предмети и обществен. Когато става дума за европейските ценности не се има предвид техният материално-веществен, а предимно обществено-политическият им характер. В обществено-политическо отношение се използва ценността в смисъл на лично или общоприето групово или обществено отношение към някакви максими, принципи, дейности и действия, съответстващи на интересите, съответно на отделния индивид, социалната група, обществото.
Във формалния първи план на разглеждането на съдържанието на европейските ценности се официализират в някакви общоприети научни определения или документи. Европейският съюз и НАТО нямат в документите си точни формални определения на европейските ценности. В Лисабонския договор в чл. 2 „Ценности на съюза“ е записано, че ЕС се основава на уважението на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и уважението на правата на човека, включително и правата на лицата, принадлежащи към малцинството. Тези ценности се явяват общи за съвкупността на държавите, членуващи в ЕС, характеризиращи се с плурализъм, липса на дискриминация, търпимост, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете. Тази най-обща съвкупност от абстрактни ценности се разбира по най-различен начин от различните политици, политически партии, институционални органи на ЕС и националните държавни ръководства. В публична реч през 2007 г. Ангела Меркел посочва само пет ценности, на които е основан Европейският съюз: уважение към правата на човека, свобода, справедливост, демокрация и господство на закона. Да, това са основни морално-политически ценности за функциониране на всяко общество във всяка държава в света. В определението на Меркел, а и в Лисабонския договор, няма някакви специфични европейски ценности, различни от общоприетите в съвременния свят.
Експертите и специалистите в различните обществени науки влагат и свое собствено мнение и трактовка. Например, проф. Майкъл Емерсън (Център за европейски политически изследвания в Брюксел) предлага да има списък на „десет европейски заповеди“, в който да се включат:
1.      Демокрация и права на човека;
2.      Четирите свободи: общ пазар, свободно движение, местоживеене и трудова дейност на гражданите;
3.      Социално партньорство;
4.      Многонационалност, отричане на национализма;
5.      Светски мултикултурализъм;
6.      Антитоталитаризъм и антимилитаризъм, но без пацифизъм;
7.      Многовекторност на външната и вътрешната политика;
8.      Тристепенно равнище на управление – наднационално, национално и регионално;
9.      Откритост за всички европейски демокрации;
10.  Постоянни изменения, еволюция на границите на Евросъюза.
Освен тези „десет европейски заповеди“ редица автори приписват и други характеристики на  евроценностите. Например: общност на историческата съдба и наследство на народите на Европа и Запада; правото на нациите на самоопределение; пазарна икономика, основаваща се на частната собственост; либерален индивидуализъм; светски характер на обществото и културата; защита на хомосексуализма и др.
На Цачева й спестиха някои въпроси, свързани с нейното „носителство“ на европейските ценности. Например: Кое равнище на управление има приоритет – националното или наднационалното?, Поддържа ли многонационалността в България и отричането на патриотизма и обичта към българския народ, неговата Родина и история? Има ли справедливост в законите като например данък от 15% за едноличните търговци и 10% за олигарсите?
Поне на мен не са ми известни някакви опити за определение на „евроатлантическите ценности“. За европейските ценности стана ясно, че има пълна бъркотия, всеки по свой начин ги разбира. Тогава на любителите на обкичването с почетната титла „носител на европейските ценности“ винаги трябва да им се поставя въпроса: „Какво разбирате под европейски ценности?“ И дори още по-конкретно.
В неформалния втори план на разглеждането на съдържанието на европейските ценности се достига до практическите измерения на действителните, а не на прокламираните ценности. Има различни оценки за функционирането на Европейския съюз, които разкриват действителни, а не пропагандно прокламираните формални европейски ценности.
Първата действително проявявана евроценност е бюрократизма. Римският папа Франциск I през 2014 г. в Страсбург охарактеризира ЕС като „обюрократизирана организация“, неспособна да генерира нови идеи, а старият континентът се е превърнал в „уморена бабичка“. Европейският съюз функционира на изключително тромава правна основа, с наличието на хиляди документи. Едва ли има експерт в ЕС, който да се осмели да каже, че познава цялата документална база на създаването и функционирането на Европейския съюз. Нещо повече създадена е изключително сложна управленска структура със звена, които функционират без реални права, включително и Европейския парламент. Но има изградена мощна, огромна бюрократична структура.
Втората действително проявявана евроценност е домирането на интересите спрямо прокламираните ценности. Ето за тази истина всички в ЕС мълчат като риби. А това е проява на двуличие, в отделни случаи на двоен стандарт. Доминирането на интересите,  а не на ценностите е в съответствие с турската поговорка: „интереса клати феса“. При еднакви и сходни ценности интересите на отделните народи и държави могат и действително съществено да се различават. Исторически и национално ценностите с общ термин (напр. демокрация“) твърде често са с различно съдържание. То е различно поради различният исторически опит, традиции и социално развитие на обществото, различни религиозни вярвания,  ценности и култура. Всички страни-членки на ЕС се кълнат в общи европейски ценности, но имат различни национални интереси. Това поражда съществени различия между страните от ЕС. Като доминиращи са наложени от победителите във Втората световна война англосаксонските ценности, характерни за протестантските Великобритания, САЩ и Канада, а някои от тях и за Нидерландия.  В Европейския съюз вече се оформя и група от страни с европейски ценности, но възникнали на основата на католицизма от времето на Австро-Унгарската империя. Така се оформи Вишеградската четворка (Чехия, Полша, Словакия и Унгария), с много близките до нея Австрия, Словения и Хърватия. Това са страни, които не възприемат сегашното разделение на функциите между наднационално и национално равнище на управление, т.е. те държат за приоритет на националното над брюкселското. С различен нюанс същото се изповядва от някои южноевропейски страни като Гърция, Италия и частично Франция и Испания.
Особено явни са различията между европейски ценности и интересите по повод на свободата на самоопределение и ненарушимост на държавните граници и териториалната цялост. Тази ценност означава формално че всеки народ може да поиска държавна самостоятелност и създаване на свое държавно образование, но без да се променят границите и териториите на съществуващите държави. Е, как да има самоопределение без отделяне и създаване на нови държави? Такива проблеми има в редица европейски държави. Независимо от тази ценност испанският интерес е Каталуния да не се отделя в самостоятелна държава, баските да не получават самостоятелност, т.е. да не се нарушава държавната цялост, територия и граници на Испания. Насилственото разделяне на държави от САЩ и НАТО обаче е обявено за евроатлантическа ценност. Справка Югославия. Тази държава бе изкуствено разделяна, бомбардирана, и обвинявано ръководството на страната във всевъзможни грехове. Затвориха го Милошевич, убиха го в затвора и след това, чак през тази година Международният съд в Хага го оправда посмъртно. На Косово му дадоха независимост, без дори да проведат референдум сред населението. А европейската ценност за демокрация и свобода на волеизлиянието? По подобен повод, след референдум с над 92% желание за независимост на Крим, европейската общност не го признава и непрекъснато пропагандно втълпява, че Русия била анексирала Крим. Различното оценяване на подобни действия и политически ситуации показва явно, че интересът на великите държави е по-важен от т.нар. европейски ценности. Или да се върнем на Косово. Част от страните от ЕС, включително и България, признаха независимостта на новата държава, но страни като Гърция, Румъния, Испания, Кипър, Босна и Херцеговина не признаха Косово като самостоятелна държава.
Третата действително проявявана евроценност е отказът от национален суверенитет на страните членки на ЕС. С подписването на договорите за присъединяване всички държави признаваха върховенството на европейските закони, регламенти, и т.н пред собственото си национално законодателство, поемаха икономически и социални задължения против интересите на собствените си народи. Някои от страните се отказаха дори от националните си валути, а дори някои вече пропагандират необходимостта от създаването на общоевропейска армия, каквато теза изрази и Цачева. Сега Европейската комисия не само определя по типичен тоталитарен образец какво да правят страните от ЕС, а дори им налага санкции по повод и без повод, нещо повече им определя как да извършват конкретни производствени дейности. По същество държавният суверенитет бе предоставен на група високоплатени бюрократи, които формално се управляват от Европейска комисия, но фактически са под ръководството на ръководителите на двете най-мощни държави в ЕС (Германия и Франция), а по същество се провежда политиката на САЩ. Наистина има Съвет на 28 –те държавни ръководители на ЕС, но по същество няма допитване до хората в страните от ЕС по най-важните страни от политиката на ЕС. Най-типичен пример е Трансатлантическото споразумение. Протестите срещу него, накараха САЩ, Канада, Меркел и Оланд да подготвят секретното споразумение с Канада, като формално се избегне името на САЩ (САЩ и Канада са членове на еквивалента на ЕС за Северна Америка – НАФТА). И пак без да питат народите от Европа, а решават Меркел, Оланд, Юнкер и страхливите държавни ръководители на малките страните от ЕС.
Четвъртата действително проявявана евроценност е евроатлантизма. Това е приложение на геополитическата философия на английския географ Макиндер за икономическо и военно сближаване на държавите от двете страни на Атлантика – от Европа и Северна Америка. На тази основа е създадено НАТО, като военна организация срещу бившите социалистически страни. След разпадането на СССР и на социалистическия лагер, НАТО започна интензивно разширяване на изток и застрашаване на Русия, определи си нов глобален противник – тероризма. В идейната основа на евроатлантизма е господството на англосаксонския начин на живот, на англосаксонския вид политическа демокрация, на англосаксонските неолиберални икономически доктрини, на военната сила. И главна ценност стана насилственото следване на примера на демокрацията и ценностите на САЩ, налагане пряко или косвено чрез литература, кино, масово производство на стоки и потребление и т.н. на американския начин на живот. В крайна сметка евроатлантизма се превърна в оръжие за осигуряване на глобалното господство на САЩ в света. В пряка връзка с утвърждаването на евроантлантизма е принизяването на националния интерес пред този на „евроатлантическите ценности“. Както се изразява иранският  президент Хасан Рухани „игнорирането на различията между културите и глобализацията на европейските ценности (по скоро на евроатлантическите – б.м.) като единствено правилни и универсални, се подразбира като несправедливо деление на света на добри и лоши. Такова мировъзприятие ражда насилие.“
Една от европейски ценности е приоритета на правата на човека, на личността, над държавния интерес и държавния суверенитет. Но в кандидат-президентския дебат „носителката“ на евроценностите, в интерес на своята пропрезидентска кампания изрече обратната, правилната теза, т.е. „подкрепям действията на институциите, а не правата на човека“. Е, кога е искрена г-жа Цачева, когато е „носител на европейските ценности“ или когато е против тяхната същност?
Петата действително проявявана евроценност е русофобията. И това е исторически заложено в народите и страните бившите империи – Великобритания, Германия и Австро-Унгария. Първоначално това е славянофобия изразяваща се в заробването на славяни и от там английската дума за роб (slave) – славянин, премине се към острото противостоене на католиците срещу православието и кръстоносните походи в Прибалтика и през Балканите. Формално логически би следвало да няма такова остро противопоставяне понеже на два пъти в своята история Русия възприема и налага европейски ценности в начина на живот на народа. Първият път е, когато Петър I въвежда в Русия европейския начин на живот и на облекло. Вторият път е, когато след Октомврийската революция, в бившия Съветски съюз се възприемат европейски християнски ценности: Григорианския календар, метрическата система, осемчасовия работен ден, избирателното право за жените. Особено озлобена е русофобията с нарастването на военната мощ на Русия и възвръщане на държавния суверенитет. Тя е най-характерен белег на управляващите в Полша, Прибалтийските държави и Украйна.
Шестата действително проявявана и то главна евроценност са парите, печалбата и богатството. Приоритетът, силното доминиране на частната собственост и извличането на печалба от всяко действие е в основата на не само на стопанския, но и социалния живот и културата. В държавата са важни символите: знамето, герба, химна, официалния език, традициите, културата, но абсолютно най-важни са парите. В името на парите, на забогатяването, чрез приватизацията в бившите източноевропейски страни бе разбазарена огромна по мащабите си общонародна собственост, развиха се рекета, олигархията,  корупцията, криминалната и битовата престъпност и т.н. Изчезнаха социални ценности като уважението към труда, колективизма, взаимопомощта и др. Хората се ценят не по приноса, който имат за развитието на обществото, вътре в обществото, а от количеството пари, от количеството и качеството на притежаваните вещи. Дори типични социални и общественополезни дейности като здравеопазване, образование, култура са силно комерсиализирани. Например, в България в здравеопазването бе наложен паричен модел, а не здравни грижи. За да почукаш на врата и да влезеш при доктора трябва да платиш 3 лева. Всяко едно отделно действие е остойностено и превърнато в извор на печалба. Голяма част от лекарите вече гледат на пациентите като ходещи портмонета и касички. В интерес на придобиването на пари и печалба дори се произвеждат и масово продават некачествени хранителни стоки и напитки.
Седмата действително проявявана евроценност е масовата манипулация на общественото съзнание. Това става чрез рафинирани, формално демократични процедури. Главно място в тях имат т.нар. средства за масова информация, а по същество средства за масова дезинформация и обществена манипулация. Формално има свобода на словото. Но това е свобода за продуцентите и собствениците на телевизии, радиостанции, вестници, списания, интернет сайтове, киностудии и т.н. Свободата е само в рамките на предварително уточнената, най-често с властите, програмна схема и политика. Но така стоят и въпросите с разпространението чрез техническите средства, търговските разпространителски вериги за печата и т.н. Масово се манипулират изборите чрез преки организационни машинации, купени гласове, корпоративно нагласени гласувания и избор, масови телевизионни положителни за някои и отрицателни за други внушения и т.н.
Разбира се, има много други т.нар. евроценности. Някои от тях се провалиха и провалът бе признат публично. Такъв е случаят с мултикултурализма. През 2011 г. Меркел, Саркози и Камерън публично признаха провала на мултикултурализма. А сега ни правят разпределение и ни дават пари да мултикултурализираме афганистанци, пакистанци, иракчани и сирийци.  Но има редица други непосочени т.нар. евроценности.
Ботев за отношението към Европа и европейското
В нашето съвременно образование все по-малко се учи Ботев. Първоначално бе извадена от учебното съдържание неговата публицистика. След това бе посегнато на редица негови поетични произведения. Комунистофобите и русофобите не могат да му проста знаменитото Символ-верую на българската комуна. Ако махнем думата комунизъм и комунистически, ще видим върху кои ценности поставя акцент Христо Ботев. Без да цитирам цялото Символ-верую, ще посоча няколко ценности: силата на хората (единната обща сила) да се използва за създаване на добро; да има братски труд, свобода, равенство, разум. Прави ли впечатление, че никъде в т.нар. евроатлантически ценности не става дума за разум!
У нас, редица автори, за да се харесат на читателите много обичат да цитират тефтерчето на Левски. То безспорно е уникално. Но не по-малко уникални и значими, дори за съвременността, са редица мисли на Ботев, особено тези от неговата публицистика. През март 1875 г. във вестник „Знаме“ Ботев пише: „…да вземем от Европа това, щото ни е потребно, щото не ни достига и щото е признато за полезно на човекът.“ Внимателният прочит и размислите по текста навеждат на мисълта, че Ботев е за това да ползваме не всичко от Европа, както сега новопръкналите се еврофили масово и безогледно копират и повтарят като папагали. От Европа, ни учи Ботев, трябва да вземаме само това, което не ни достига. А това, което не ни достига винаги има конкретно-исторически характер, т.е. за различните епохи е различно, но важен е подходът. Възприемаме само това, което ни трябва в конкретните условия. А какво ни трябва сега от Европа? Трябват ни достижения в науката и техниката, в технологиите и новите системи на производство, трябват ни нови съвременни ИКТ. Но не трябват технологии от селското стопанство как да отглеждаме домати и краставици, понеже тези технологии, в Източна и Средна Европа, са създадени и разпространени в миналото от българите. Не ни трябват от Европа полски ябълки, унгарски хранителни продукти, хърватско мляко и т.н. Но такива примери има не само от селското стопанство. Не ни трябват и американски, английски, френски, немски и т.н. стандарти на живот, понеже имаме своите народности обичаи и традиции, а и нямаме равнището на техните доходи. Трябва да вземаме от Европа полезното за човека като например нови и високоефективни лекарства, медицинска техника и неща, които не произвеждаме като автомобили. От Европа трябва да вземаме реално полезни неща, а не измислени ценности като съжителството без брак, хомосексуализъм, биг-брадъри, наркомания и други подобни пошлости.
Като народ с 13 вековна история трябва да ценим много повече националното, но не само като територия, а и като духовни и морални ценности. Европа не трябва да променя исторически формираният етнически състав на населението на страната ни, не трябва да се стреми континентът да има народностно обезличено население, не някакъв нов вид Хамо сапиенс-европикус, а да бъде обединение на националности, на държави. В сегашния им вид прокламираните официални евроценности и особено неофициалните грубо обезличават националния характер и достойнство на българите. Ботев и Левски са се борили за национален суверенитет, а не за отказ от него, не за щастието на кокошките и за правите краставици, не да се заместят ферманите на султана с регламентите на брюкселските чиновници, а за реална независима българска държава.
Източник: faktograf.bg

Подобни публикации


loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme