Как Съветският съюз, българските антифашисти и ветераните от Отечествената война спасиха България от разпокъсване

Parigka mirna konferncia Vshinsku Molotov

На Парижката мирна конференция – благодарение на усилията на Съветския съюз и на заслугите на българските антифашисти и ветераните от Отечествената война, страната ни избягва участта на победения и териториалното си разпокъсване, коментира доц. д. ф. н. Гено Матеев, цитиран от  zemia-news.bg. Представяме ви неговата статия за това историческо събитие, което е от изключително значение за България (публикуваме без редакторска намеса).

„Парижката мирна конференция се провежда през 1946 година, след края на Втората световна война. За България тя има съдбоносно значение. Нашата страна беше спасена от Трета национална катастрофа. Конференцията в Париж се проведе от 29 юли 1946 година до 15 октомври 1946 година. Документално приключва на 12 февруари 1947 година.

Конференцията е организирана от страните победителки, общо 21 държави. Там се подготвят и обсъждат проектите за мирни договори с бившите съюзници на Хитлеристка Германия в Европа: Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия. Окончателните текстове на договорите са съгласувани на сесията на Съвета на министрите на външните работи, състояла се от 4 ноември 1946 година до 12 декември 1946 година. Поканени са делегации на победените страни да изложат свои становища по обсъжданите въпроси.

В новата си история – България е участвала във военни съюзи, загубили войните. На 16 юни 1913 година по заповед на цар Фердинанд, нашите войски нападат съюзниците Гърция и Сърбия. После сме във война с пет държави. Губим завинаги Одринска Тракия и става първата национална катастрофа. През 1915 година България е в Тройния съюз и завършва с капитулация, окупация и репарации според Ньойския мирен договор от 1919 година. Претърпяхме втората национална катастрофа.

На конференцията, България трябваше да отговаря:

1./ За договора на оста Рим-Берлин-Токио, подписан от премиера проф. Богдан Филов на 01 март 1941 година във Виена. Това става въпреки настояването на Великобритания, САЩ и СССР да не допускат фашистки войски у нас. Правителството на Богдан Филов е подписало договор с Германия за базиране на 560 000-а армия, която на 6 април 1941 година напада и превзема Югославия, а след това окупира и Гърция. Сключени са договори за 85% от износа ни за Германия. Тя се задължава много от плащанията да станат след „победата“ на Райха. Германия капитулира и няма кой да плати задълженията й към нас;

 2./ За сключено споразумение с Германия за изпращане на 20 000 евреи за Полша към лагера на смъртта – Аушвиц (Освиенцим). Депортирани са – от Беломорска Тракия – 4 058 души, от Македония – 7 144 души и от Пиротско – 185 души, общо 11 387 души. В България се организира обществена съпротива и са спасени 48 000 български евреи;

3./ България отговаря и за транспортиране на евреите от пристанище Лом до Полша. Тогава българското правителство е заплатило по 200 марки на човек;

4./ В Париж отговаряме и за изстъпленията, мародерствата, разстрелите, изгорените домове от окупационните войски в Гърция и Югославия. Тези престъпления са извършени заедно с хитлеристите.

В съпротивата срещу окупаторите – Югославия даде 1 600 000 жертви, а Гърция – 650 000 жетви. Тези престъпления са описани от световни автори, сред които проф. Едуард Томпсън, Джозеф Суайр и др.

Историкът Едуард Томпсън  пише за „мъченията, изнасилванията, разстрелите, мародерствата и изгорените села…“.

Бойник се смята за сръбското Лидице /Това е село в Чехия. Жителите му са избити, а всички сгради са изгорени/. На 17 февруари 1942 година цялото население на село Бойник /476 души/ е избито, защото местните хора са укривали партизани от Освободителната армия на Югославия.

На 28 срещу 29 септември 1941 година в Гърция е избухнало въстание против българските окупационни части. То е обхванало 30 села в района на Драма. Някой автори твърдят, че при потушаване на въстанието са убити 6 хиляди души, а други твърдят, че екзекутираните са 10 000. В своя дневник ген. Адолф Бекерле – посланик на Германия у нас, е записал: „Чрез български войскови и военновъздушни сили е въведен ред“.

България отговаря и за обявената война на Великобритания и САЩ. Това става с решение на Народното събрание от 13 декември 1941 година, по предложение на Богдан Филов. В отговор САЩ обявяват война на България на 05 юни 1942 година. Известни са последствията за България от т. н. „Символична война“.

На 7 февруари 1944 година българските власти образуват единно командване на войските с Германия. Същата година се българското правителство започва операция по ликвидиране на партизанското антифашистко движение. При нея са използвани и военни части, които помагат на полицията и жандармерията. Българските фашисти прилагат големи жестокости, без да спазват международните конвенции за правата на човека, закрила на детето, за пленниците и др. За всички престъпления на конференцията в Париж търсят отговорност от България.

През август 1944 година събитията вземат обрат. Червената армия ускорено приближава България. Властите водят преговори в Кайро за примирие с английски представители. Респектирани от приближаване на съветския Трети украински фронт –  българските управници – по примера на Финландия, настояват Германия да изтегли войските си. Това става, въпреки острата нота на Хитлер от 14 август 1944 година и някой стълкновения. Съветските войски бързат да пресекат изтеглянето на хитлеристите от Гърция. Българското правителство действа неадекватно.

На 5 септември 1944 година Съветският съюз обявява война на България. Правителството на България решава да скъса дипломатическите отношения с Германия и да й обяви война на 8 септември.

В България се създадоха условия – с решаващата роля на Червената армия и на 9 септември 1944 година антифашистките сили свалиха монархофашизма от власт. В страната се установи власт на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев.

От 10 септември 1944 година – на практика, нашата страна беше в състояние на война с Великобритания, САЩСССР и Германия. Така до края на октомври 1944 година бяхме във война с всички велики сили.

У нас не се проведоха бойни действия, защото германците се изтеглиха в Югославия, а съветските военни бяха посрещнати като православни братя славяни. Правителството на Отечествения фронт мобилизира три армии /286 930 войници/ на фронта за освобождението на Югославия от хитлеристите. През втория етап от тази операция изпрати Първа българска армия /120 000 бойци/ в състава на Трети украински фронт с командир маршал Ф. И. Толбухин за освобождаване на Унгария и Австрия. Първа българска армия се командваше от генерал Владимир Стойчев. Тя постигна славни победи, но с цената на 30 000 жертви.

На 28 октомври 1944 година в Москва е подписан договор за примирие между Съюзниците и България. Нашата делегация е в състав: проф. Петко Стайнов, Добри Терпешев, Никола Петков, проф. Петко Стоянов, Иван Антонов. Секретар на делегацията е Крум Кюлявков. Отношенията между Съюзниците и България се уреждат в документ от 19 точки. От името на Съюзниците се подписват маршал Ф. И. Толбухин и ген. Дж. Хамилтън – командващ войските на САЩ и Великобритания за Средиземноморието.

За целия период на примирието  – до подписване на мирен договор, е съставена Съюзна контролна комисия. Тя контролира ситуацията в България. Състои се от трима генерали: С. Бирозов от СССР, Уолтър Оксли от Великобритания и ген. Джон Крейнс  от САЩ.

България се задължава „… да разоръжи останалите германски войски и да ги предаде като военнопленници на Съюзниците. Българското правителство трябва да интернира поданиците на Германия и на нейните сателити“.

Фалшификатори на историята на този период и особено на тъй наречения „Народен съд“ твърдят, че е организиран от комунистите, Георги Димитров, Сталин и т. н.

Предложението за „народни съдилища“ в Европа е на У. Чърчил. Той ги предлага в писмо от 13 октомври 1943 година до Сталин и Рузвелт. Пише, че в „народните съдилища“ трябва да бъдат съдени фашистките престъпници. В края на октомври 1943 година е подписана съответна декларация от тримата ръководители. Българското правителство на Кимон Георгиев я подписва на 12 декември 1944 година. Тогава управлява Отечествения фронт. В неговото правителство има трима министри от БРП /к/.

В точка 6 на примирието е записано: „България ще сътрудничи за задържането на лицата обвинявани във военни престъпления и съденето им.“ Точка 7: „Правителството на България се задължава незабавно да разтури намиращите се на българска територия всички прохитлеристки и други фашистки политически, военни, полувоенни, а също и други организации, водещи враждебна на обединените нации пропаганда и занапред да не допускат съществуването на организации от този род.“

В тази връзка Ф. Д. Рузвелт – Президент на САЩ, заявява: „Тези, които днес управляват България…, когато войната свърши, ще бъдат осъдени, като криминални престъпници за многобройните си безчинства.“

Премиерът на Великобритания У. Чълчил е още по-категоричен: „Престъпните български управници… по свой почин извършиха най-ужасните дела в Гърция и Югославия, но най-много жестоки бяха към своя народ, когато изтребваха безогледно, само защото обикновените българи неискаха страната им да върви с Хитлер, да върви стремглаво към катастрофа. Тези заслепени от пронацистка преданост хора не искат да видят това, което редовите граждани явно виждат. Трудно е дори да ги нарека управници. Толкова е ужасна тяхната безотговорност. За всеки случай, мястото им е на подсъдимата скамейка.“

Сега се води друга политика! Оневинени са всички фашистки главорези, изопачават се фактите, манипулират се данни, съществува цензура за публикуване на материали по тези въпроси, с цел да бъдат забравени!

На 29 юли 1946 година се открива мирната конференция в Париж. Там се обсъждат проектодоговорите с бившите съюзници на хитлеристка Германия в Европа — Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия. Тези държави трябваше да отговарят за военните престъпления. Проектите са подготвени от Съвета на министрите на външните работи на СССРСАЩ и Великобритания. Това е време, когато Чърчил вече е произнесъл на 05 май 1946 година във Фултън — САЩ, своята реч, с която се поставя началото на студената война и международната обстановка се влошава. Желязната завеса се спуска. Възникват сериозни противоречия между представителите на съюзените държави.

В процеса на работа по изпълнение на съглашението за примирие, нашата страна със съгласието на САЩ, акредитира, като политически представител във Вашингтон ген. Владимир Стойчев – учил във Виена и бил военен аташе в Париж. За пълномощен министър във Франция е изпратен ген. Иван Маринов – бивш военен министър и военен аташе във Франция. Те също допринасят за успешно водене на преговорите.

На 11 август 1946 година за Париж заминава официална делегация, начело с Министър-председателя Кимон Георгиев, в която са Васил Коларов – Председател на Народното събрание и Георги Кулишев – Министър на външните работи. На 14 август 1946 година Кимон Георгиев прави изложение по проектодоговора, като аргументирано защитава целостта на България, нейните интереси за признаване като съвоюваща страна, започнала военни действия срещу Германия на 10 септември 1944 година, а не както се предлага от 28 октомври 1944 година; за непоносими репарации от 985 милиона долара, „Защото България е най-бедната държава след Албания в Европа.“ Опитният и мъдър политик използва три аргумента. ПЪРВО,

в България имаше партизанска съпротива против фашизма и хитлеризма. Към българските партизани е имало две английски мисии.

ВТОРО, България участва във войната с три армии през първия етап и с Първа армия със 120 000 войници с командир ген. Владимир Стойчев в състава на Трети украински фронт, взема участие в разгрома на Хитлеристка Германия. ТРЕТО, виновните за въвличането на България на страната на Третия Райх и фашистките престъпници са съдени и осъдени от Народния съд, наблюдаван и контролиран от Съюзната контролна комисия/СКК/.

На 25 август 1946 година българската делегация връчва на главния секретар на конференцията списък от възражения и искания по горе изложените претенции, както и да бъде възстановена българо-гръцката граница, начертана на Букурещкия договор от 1913 година; страната ни да получи излаз на Егейско море. По този въпрос възниква съпротива от делегацията на Гърция и несъгласие от Англия и франция.

След референдума на 08 септември 1946 година, България е Народна република. Първият Министър-председател на първата българска република Георги Димитров изпраща Министъра на външните работи Васил Коларов /завършил право в Швейцария, академик/ в Париж да защитава интересите на България, той отива в Москва да моли съветското ръководство да помогне за спасяването на страната. Сталин възприема идеята и възлага на Министъра на външните работи на СССР В. М. Молотов да защити българските интереси пред съюзниците.

На 21 септември 1946 година, Васил Коларов произнася блестяща, аргументирана реч на френски език в Париж. Разобличава несъстоятелните претенции на гръцката делегация, начело с К. Калдарис за „…стратегическа поправка на границата — до Асеновград, Родопите да са гръцки, т. е. 1/10 от територията на България да бъде откъсната. На конференцията се съобщава, че населението на Родопите, чрез подписка е изразило желание да премине към Гърция. Молотов сигнализира за този проблем на българския премиер. Нашата дипломация работи с напрежение. Васил Коларов отива с помощници в Родопите и след проверка установява, че гръцките агенти А. И. Кехайов и А. Камберов са правили фалшификации на списъци и са ги заверили с печата на Община Доспат. Налага се политическите ръководители и нашата дипломация да работят интензивно. Васил Коларов отива в Париж и аргументирано докладва за фалшивите списъци, като предлага да се назначи международна комисия за проверка на фактите. При това положение гръцката делегация се отказва от исканията си. Родопите са спасени.

rsz_parigka_mirna_konferncia

Не е решен обаче въпросът за искане от гръцка страна на 125 милиона долара репарации. Васил Коларов се противопоставя на това искане, което не е по възможностите на България и защитава целостта на нашата държава. Тогава Коларов е с международна известност и уважение, като интелект и обща култура. Сега не е така у нас, тъй като нямаме такива личности в „елита“!

На 12 октомври 1946 година, след пленарно заседание на Парижката мирна конференция, В. Молотов заявява, че

“…Съветския съюз не би подписал договор, накърняващ целостта на България.“

В драматичните и продължителни разисквания за съдбата на България, нашата делегация е поддържана от представители на четири славянски държави — Чехословакия, Югославия, Полша и решаващо, категорично от СССР.

Най-много противоречиви разговори за следвоенните европейски въпроси между Сталин и Чърчил е имало за съдбата на България. У. Чърчил държи тия „чакали на Балканите, племе със склонност към предателства, ленност и… да бъдат наказани“, да се даде на Турция до Пловдив, защото е спазвала неутралитет или да се образува Балканска федерация с главна роля на Турция. Академик Георги Марков припомни, че Чърчил е казал: „Аз плюя на българите!“ Сериозни обвинения и претенции идват от Гърция. Сталин представя алтернатива на Чърчил — идеята за федерация на южните славяни. Двамата ръководители се отказват от идеите си след възникнали противоречия.

Molotov

След упорита дипломатическа работа с представителите на Великобритания и САЩ, В. Молотов, категорично заявява в Париж на 16 октомври 1946 година: „Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната!“

Васил Коларов използвал приятелските връзки с Молотов и накрая му казал: „Вячеслав Михайлович, не успяхме да вземем две пристанища на Егейско море за България!“, а Молотов тихо му отговорил: „Ние превзехме Берлин, но не ни го дадоха целия! Такива са условията!“ Студената война започна. Рузвелт го няма!

Въпреки, че бяхме съдени, като съюзник на Третия Райх, само на нашата страна бяха запазени границите от преди войната. Най-много беше засегната Унгария. След трудните и продължителни спорове между страните победителки, беше приет възможно най-приемливия договор. Интересите на България бяха успешно защитени.

Мирният договор на България съдържа: Увод, осем части, тридесет и осем члена и шест приложения. Първата част е от един член. В него е записано: „Границите на България остават такива, каквито са съществували на 01 януари 1941 година„. Урежда се въпросът с използване пристанищата на река Дунав.

Част втора е посветена на политическите клаузи и постановления, по силата на които България се задължава да разпусне всички организации от фашистки тип на своя територия и да не допусне такава дейност в бъдеще. Задължава се да предприеме всички необходими мерки за задържане и предаване на съд лица, извършили военни престъпления или съдействали да се извършват такива, също престъпления против мира и такива, които са сътрудничели на врага по време на войната.

Част трета, урежда проблемите на въоръжените сили – общо 65 000 души, 90 самолета и т. н. Забранява се да има атомно оръжие.

Част пета, урежда репарациите в размер на 70 милиона долара. От тях за Гърция – 45 милиона долара и за Югославия – 25 милиона долара. Маршал Й. Б. Тито, като Президент на Югославия ни опрости репарациите. На Гърция са изплатени със селскостопанска продукция.

Мирният договор с България в Париж е подписан на 10 февруари 1947 година и с това се слага край на състоянието на война със съюзените държави от антихитлеристката коалиция. Договорът е подписан от представители на 21 държави от коалицията, а от българска страна, от Кимон Георгиев, Александър Обов и Трайчо Костов, в екземпляри на руски, английски, френски и български език. На 15 септември 1947 година, мирният договор влиза в сила, а на 16 септември същата година е прекратена дейността на Съюзната контролна комисия/СКК/.

Сега са забравени задълженията заложени в мирния договор! В Париж 1946 година ни съдят като фашистка държава, сателит на хитлеризма! Сегашните властници насаждат лъжа, че не имало фашизъм! При мнозинството на Иван Костов се прие закон, че „45 години комунизма (имаше социализъм, никога не е имало комунизъм) е престъпен!“ От тия безотговорни изявления следва, че винаги България е имала престъпна политика!

Политици и историци“ разглеждат Червената армия, като окупатор, а истината е, че тя освободи източна и централна Европа от окупация на нацизма, освободи Гърция и Югославия от окупацията на немски и български войски! Ако не беше го сторила непредсказуемо до кога и как щеше да се води националноосвободителната борба в Гърция и Югославия!

Отново сме в съюз с най-силния, най-богатия, непобедимия, вечния, установяващ „нов световен ред“, заедно водим войни непрекъснато някъде за чужди интереси, против нашите! Този „спектакъл“ май, че сме го играли в миналото! Урокът на историята от Парижката мирна конференция през 1946 година е забравен!“

доц. д. ф. н. Гено Матеев

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани! Харесайте страницата ни във Фейсбук!

 

Подобни публикации


loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme