Добро ли беше здравеопазването по време на социализма? Спомени на една пациентка…

socializam bolnica

През последните дни състоянието на българското здравеопазване отново е централна тема за медии, политици и „анализатори“ у нас. Причината – споровете и скандалите около бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018-а година, както и „настъплението“ на властта срещу нарушители, които източват Касата.

bolnica

На този фон е любопитно да се върнем години назад – във времето на социализма, когато здравеопазването беше безплатно у нас. Вярно е, че лекарите и тогава „си искаха“, но предимно – уиски, чуждестранни цигари, бонбони и по-рядко пари. Медицинската апаратура в много от болниците и самите помещения в тях – съвсем не бяха блестящи. Достиженията на световната медицина и фармация трудно навлизаха в България. Отношението към пациентите, които „нямаха връзки“, понякога беше брутално или безразлично.

От друга страна, има хора – предимно от по-възрастното поколение, които си спомнят с носталгия за здравните грижи, които са им оказвали преди 10-и ноември 1989-а година.

Предлагаме ви спомените на Елена Димитрова от Горна Оряховица, които са публикувани от изданието socbg.com (публикуваме без редакторска намеса):

След 10 ноември 1989 година, когато новоизлюпените демократи решиха, че подготвените ни лекари не са добри специалисти и затърсиха такива из Европа, във в. „Отечествен фронт“, който още излизаше, прочетох статия от известен немски специалист. Той казваше, че здравеопазването ни е добре организирано, здравните услуги – на ниво. Че не е нужно друго, освен да се действа за по-добро заплащане на всички кадри, работещи в здравеопазването.

А какво беше то? През септември 1975 г. тежко заболя 76- годишната ми майка. Оказа се раково заболяване и стопяване на четвъртия прешлен на гръбначния стълб. Болките бяха неописуеми.

През следващите 8 месеца, докато лежеше вкъщи, всеки ден в 9 ч. и следобед в 16 ч. идваше линейка със сестра, която й слагаше болкоуспокояващ серум, а за 22 ч. ни даваха безплатно болкоуспокояващи капки. Цялото това лечение се извършваше безплатно.

През юни 1967 г. по покана на моята посестрима Зоя Матвеевна посетих за два месеца СССР, град Калининград. Преди да замина, паднах и ударих десния си крак. В Калининград болката ми се усили. Зоя ме заведе при лекар. Установиха тромбофлебит и ме оставиха в болницата в Октябрский район. Приеха ме в хирургическото отделение на Д-р Валентина Кленова. 18 дни бях на легло, а кракът ми – на специална поставка. В болничния лист, който тя ми даде, написа какво са извършили, какво още трябва да се направи, което да предам в България на нашите лекари.

За цялото това лечение не заплатих нито лев освен рублите, които дадох за красив букет от рози за Д-р Кленова. А за вниманието, с което бях обградена, мога да говоря с дни. И „строгая сестра Нина“, както я наричаха в болницата (защото беше винаги тъжна и смръщена, загубила всички близки във войната) ме обграждаше с голяма обич.
В България всяка година в продължение на три години ме викаха на проверка. На третата установиха, че тромбът е много добре калциран„.

Споделете тази публикация! Дайте шанс и на приятелите си да бъдат информирани! Харесайте страницата ни във Фейсбук!

Подобни публикации


loading...
  1. Хиляди пъти беше по добро

  2. Да,беше,профилактични,всичко имаше сега няма нищо!

  3. Имаше грижа за обикновения човек!

  4. Тогава имаше здравеопазване,сега има рекетьори,нямаш пари-умираш

  5. така беше по времемето на омразния комунизъм .социалната политика беше на първо място.

  6. Почти 40 години имам стаж в областа на здравеопазването и такова чудо каквото е в момента, никога не съм си го и представял. Това не е само мое мнение, но и мнението на много специалисти, лекари и мед. сестри, които практикуват и в момента! Има много лекари, които запазиха своята професионална етика и морал и верноста си към Хипократовата клетва, но има и такива които започнаха да гледат на пациентите като на банкомати и нищо друго не ги интересува, при това стават все повече с всяка изминала година!

    1. Г-н Памуков, Вие със сливенски корени ли сте?

    2. Не, но баща ми е от Ямболския край.

  7. Чи тая пациентка как е доживяла досега бре….я да разказва ощи

  8. Здравиопазването може да беше калпаво и даже погрешно, но не беше менте, като сегашното.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme