75 години от разстрела на един от най-великите български поети

rsz_traur_v_pamet_na

Военен съд за бързо производство осъжда на 23 юли 1942 година няколко души на смърт. Те са разстреляни още същия ден. Сред тях е един от най-великите ни поети – Никола Вапцаров.

Царство България тогава е съюзник на нацистка Германия. Противниците на режима са екзекутирани или хвърляни в затвора. Един от хората, които не желае неговата родина да бъде подчинена на Хитлер, е Никола Йонков Вапцаров.

Той е роден през 1909 година. Творчеството му е определяно като социално и хуманно. Приживе е издадена една негова стихосбирка – „Моторни песни“. Тя излиза през 1940 година. Поезията на Вапцаров оставя ярък отпечатък в българската и световната литература. Преведена е на 90 езика.

Vapcarov

Вапцаров работи за нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. През 1942 година е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата.

Обвинен е в организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Посмъртно е амнистиран след 1944 година.

Да си спомним за човека и поета Вапцаров чрез неговата последна творба. Той пише стихотворението на стената на килията си, няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната му присъда в девет часа на 23 юли 1942 година.

„Борбата е безмилостно жестока…

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах.

Друг ще ме смени и… толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме!“

23.07.1942 г.

 

Датата е точно преди 75 години.

Подобни публикации


loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Червено © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme